юни 10, 2015 - No Comments!

Дай на кирилица, стига с тая шльокавица.

Обичам кирилицата. Първо, защото е различна. Второ, защото си е наша. И трето, защото е красива.

Когато бях малка, може би на около 6, се учех тепърва да изписвам буквите. Признавам си, това ми беше едно мнооого омразно задължение. Да, приемах го като задължение, защото исках просто да се забавлявам и да си играя. Кой ще предположи, че 23 години по-късно писането за мен ще е такова удоволствие, че ще го предпочитам пред толкова други неща?

Та, да се върнем при малката Майа, която пише буквата „в“ за първи път.

Ужас! Никак не беше забавно. Писах, писах и накрая ми писна, защото беше адски скучно и зарязах буквите. Почнах да си играя. Майка ми се прибра у нас и то се знае, искаше да разбере дали съм си написала домашната. Да, разбира се, че я бях написала. Тя погледна в тетрадката ми и какво да види? Разкривени ченгели, несъразмерни букви, някакви неприличащи на нищо знаци, които излизаха от разчертаните редове. Е, нещата не завършиха добре. Намразих още повече краснописа, тъй като не разбирах защо е толкова важно да се науча да пиша красиво, защо е толкова важно, щом има по-значими неща в момента за мен – играта.

После се вманиачих по компютъра. Чатех почти денонощно. Не използвах кирилица. Имах си никнейм (nickname) или преведено на български – псевдоним. Бях sk8girl. И не, не карах скейт. Просто много ме кефеше представата за това да съм скейтърка. Та тогава не съм мислила много, много. Бях влюбена за първи път, хормоните ми бушуваха, исках да съм супер готина и правех всичко, за да се почувствам модерна, но и в същото време леко недостъпна. В чата пишех на шльокавица.

Sk8girl: „Dnes sled y4ili6te moje da se vidim, kakvo 6te kaje6? moje da doida do vas na gosti i da gledame film?

freeman: „OK, za sum. :)“

Истина е, че шльокавицата стана много модерна. На места използваш цифри вместо букви, мислиш си, че си различен от масата или пък просто те мързи и затова чаткаш по клавиатурата както ти дойде, а пък който разбрал, разбрал.

Кога се промениха нещата за мен? Когато аз се промених или по-скоро разбрах, че да се правиш нарочно на интересен не е интересно.
Всички бяха почнали масово да пишат на латинеца и това вече не беше ново, не беше модерно, а дори и ми се струваше глупаво. Осъзнах, че от толкова години използване на шльокавица съм почнала да забравям как се пишат някои думи.

Днес. Има много млади хора, които пишат на шльокавица и дори не им прави впечатление. Била съм там, правила съм същото. И точно, защото мога да споделя личен опит по въпроса, призовавам хората, които все още не пишат на кирилица да започнат. Защо? Както споделих и в началото, поради няколко причини.

Кирилицата е едно от нашите богатства. От няколко години насам открих красотата на буквите изписани на кирилица. Все повече български дизайнери и типографи правят шрифтове, в които има кирилица и наистина – буквите ни са красиви.

И защото вече съм още по-модерна – пиша само на кирилица, когато пиша на български, и защото не ме мързи, и защото харесвам всяка една буква от нашия език, насърчавам кампанията на АСОРИ в подкрепа на грамотното писане на кирилица онлайн. Включи се и ти като започнеш или продължиш да си пишеш на кирилица, а може и да станеш агент на кирилицата, и да споделиш в социалните мрежи всичко, което видиш написано на шльокавица с хаштаг #дайнакирилица. Всички споделени бисери се намират на сайта www.дайнакирилица.bg.

Изложбата в Betahaus, която приключва на 11 юни 2015-та, бележи старта на самата кампания. Останалото зависи само от нас. Да продължим да пишем на родния си език, с нашата азбука. Имаме си я, наша си е, красива е, нека да я ценим и използваме.

Published by: admaya in Копирайтинг

Comments are closed.