StickWords

Какво означава да пишеш разбираемо? Това е да искаш да опишеш в писмен вид ситуация, случка, човек и т.н. на някого и той да разбере на 99% всичко, което се опитаваш да му кажеш.

Какво имам предвид? Например да вземем следната ситуация. Днес Аз съм си купила най-яките сандали от мола и искам да се похваля с новата си придобивка на приятелка. И нека си представим, че аз съм в ролята на човека, който пише неразбираемо.

Провеждам следния разговор:

- МАЦЕ, ДНЕС СИ ВЗЕХ ЯКАТА РАБОТА!!! – Аз.
– Какво си си взела? – Приятелката.
– МИ КАК КВО!!! – Аз.
– Какво има? Всичко наред ли е? Да не си ми сърдита нещо? – Приятелката.
– ТИ СИ ЛУДА!!! ЩО??? – Аз.
– Ами не знам, не те разбирам. Пишеш ми с главни букви и толкова удивителни…Все едно ми се караш? Добре ли си? – Приятелката.
– НИЩО НЕ РАЗБИРАААШ. ВЗЕХ СИ МЕГА ЯКИТЕЕЕЕЕ ЧЕХЛИИ!!! ИСКАШ ЛИ ПИК??? – Аз.
– Ама наистина нищо не ти разбирам. Много си развълнувана ли, какво? Какъв пик? И какви са тези чехли? За баня ли са? – Приятелката.
– ………

До тук…не е добре. Със сигурност много от вас ще си кажат: „Е, какво пък толкова. Няма проблем, защото аз разбирам за какво става въпрос.“. Само че има проблем и той е много по-голям отколкото си мислите.
Знам, че съм професионално обременена и по-принцип много обичам, когато някой се изразява добре, структурирано и правилно, а не както е в горния случай. Ако си пиша с някого или попадна на такъв тип изразяване онлайн, тръпки ме побиват. Не искам да размахвам пръст и да поправям хората, но смятам, че някои основни правила трябва да се знаят, когато решим да си комуникираме с приятели или познати в писмен вид.

ГЛАВНИ букви, удивителни, въпросителни – не прекалявай.

Случвало ли ти се е да попаднеш на разговор в социалните мрежи, в който някои от участниците пишат само с ГЛАВНИ букви, други използват, във всяко изречение, само удивителни или въпросителни? Ако не си – никога не е късно.
Когато си говорим с някого онлайн, комуникацията ни е малко по-затруднена, защото в повечето случаи не виждаме този човек, не можем да прочетем емоциите по лицето му, да си извадим изводи от езика на тялото му. Точно заради това са измислени и Emot иконите. Те помагат на пишещия да изрази емоцията си, да покаже какво би направил с лицето си в дадена ситуация. Сърца, намигвания, усмивки, гняв, помахване с ръка, целувки и мн. др. иконки се използват ежедневно в разговорите, които првеждаме по Skype, Viber, Facebook, Google+ и т.н. методи за онлайн комуникация.
Защо споделям всичко това? Защото когато човек не използва изобщо Emot икони в разговорите, рискува да внесе лек смут в хората, с които си комуникира. Когато получаваш постоянно съобщения без каквато и да е изразена емоция, неусетно започваш да си мислиш, че отсрещната страна ти се сърди, нещо не е на кеф, тъжна е…все емоции, които не са особено приятни.

Ето няколко препоръки за това какво не е добре да правиш, когато си комуникираш писмено с някого:

1. Използване на ГЛАВНИ букви в изписването на всички думи в изречението.
Не, не го прави. Когато пишеш само с главни букви, това означава, че си ядосан, бесен, че крещиш. Ако искаш да подчертаеш нещо, да натъртиш на дадено изречение, не е нужно да го пишеш с ГЛАВНИ букви. Има различни начини да направиш това. Било то с bold-ване или подчертаване (с underline) на дума/думи, или чрез споменаване в началото/в края на важното изречение, че то е важно.

2. Използване на удивителни вместо точка. Удивителната не случайно се казва Удивителна. Този препинателен знак е много по-силен емоционално от точката. В речта си ние предимно говорим с изречения, които приключват с точка. Когато използваме много често удивителната и/или завършваме изречението си с няколко удивителни, казваме, че сме ядосани, превъзбудени, удивени. И не ме разбирай погрешно. Нямам против това да възкликнем за нещо или да се удивим, но когато пишем: „ОК!!!“ или „Добре!!!„, или „Не мисля!„, или „Не знам!„, вместо: „ОК.“ или „Добре.“, или „Не мисля.“, или „Не знам.“, смисълът на казаното е много различен. Както можеш да се досетиш, в първия вариант сме раздразнени, може би дори и ядосани, докато във втория – по-скоро неутрални.

3. Използване на прекалено много въпросителни в края на изречението. Ако напишеш: „Ти ще ходиш на партито???“, вместо „Ти ще ходиш на партито?“, ситуацията е подобна на горната, в която пишем прекалено много удивителни. В първия вариант говорещият изразява много силно учудване, дори леко раздразнение. Един вид казва с това изречение: „Ама сериозно ли ще ходиш на това парти?“. Говорещият не просто задава въпрос, а изразява и негативното си мнение по въпроса. Той/Тя може би мисли, че партито е тъпо, много е късно, музиката ще е гадна, хората няма да са приятни и т.н.
Във втория пример говорещият просто задава въпрос.

4. Да не използваш никакви Emot икони. Не че е престъпление да не използваш, но когато пишеш с Emot икони, хората те разбират много по-лесно.
Ако напишеш: „Добре, ще дойда.“, означава, че ще дойдеш и нищо повече. Равно изречение, без изразена емоция. Ако напишеш обаче: „Добре, ще дойда :)“, това не само значи, че ще дойдеш, но и че се радваш от този факт. Няма да обяснявам задълбочено за значението на всички Emot иконки, смятам, че всеки от вас ги познава много добре.

5. Да пишеш със съкращения и чуждици. Какво разбираш от изреченията: „Гив ми, моля ти се една кис.“ и „Твоя пик е мега кул.“? Аз разбирам смисъла, може би и ти го разбираш, но не при всички е така. За мен е леко неуважително да пишеш по този начин. Разбира се, много зависи дали се лигавиш с най-добрия си приятел/приятелка или пишеш на някого, който почти не познаваш или не ти е толкова близък. Аз бих приела това изразяване, ако е между много добри приятели, които си знаят магариите, както и почти всичко един за друг. Но пак зависи от настроение и от ситуация.

Та, това, което исках да ти кажа е, че ТОЯ ТЕКСТ Е МЕГА КУЛ И СУПЕР МЕ КЕФИ, ЧЕ СИ ГО ПРОЧЕЛ!!!

Благодаря за вниманието и се надявам да не съм засегнала хората, които пишат с ГЛАВНИ букви, чуждици и много препинателни знаци. Целта на текста ми не е да засегне хората, а да засегне темата, защото смятам, че тя заслужава засягане.